автор: sulla

Аз не гледам реклами, но тази прикова вниманието ми, тъй както си бях сипал една ракия. Това ме навежда на мисълта за прикования Прометей, но, колкото и да изтезавам крехкия си интелект, не мога да доловя общото между него и моето внимание, освен че и двамата са приковани.
Защото нито вниманието ми е титанично като Прометей, нито съм давал огън някому, понеже не пуша. Да не говорим, че вниманието ми дори не е приковано от Хефест (по заръка на татко си Зевс, който пък е дете на Уран и Гея, което го прави внуче на Хронос – Времето, а това вече ми напоня за „Времето е наше”, но не съм съгласен, че 45 години стигат, пък и кои сме тези ние, дето времето е наше... – б.а.), а от някаква си най-обикновена реклама, която видях по телевизията. В нея двама добре изглеждащи актьори висят на въжета покрай някаква стена и водят рекламен разговор. В резултат от него, до тях на трето въже увисва не по-зле изглеждаща актриса с отворена кутия шоколадени бонбони. Моля да обърнете внимание на фундаменталната стилистична разлика между „шоколадови” и „шоколадени”. Във втория случай имаме „очудненост”, имаме литература. За сравнение „черен пипер” не е толкова литературно, колкото „чер пипер”. А „шоколаТена бонбона” е вече несравнимо по-литературно от „шоколадов бонбон”, с какъвто черпи актрисата, увиснала на третото въже („виси на него със страшна сила” – казал е поетът, но това е друго. Това е Христо, ако трябва да наричаме нещата със собствените им имена, и Ботев, ако ще я караме по инерция). Всъщност обаче черпи не актрисата. Черпи банката:
- Как стана ремонтът?
- Супер!
- Ще черпиш.
- Банката ще черпи.
Това е простичкият диалог, прехождащ увисването на хубавката актриса с шоколаТената бонбона. И ето, аз като чиста и неподкупена душа повярвах на рекламата. Изпих още една ракия, пък се качих на колата и отпраших към банката, която рекламираше кредитите си във въпросната реклама. Не щеш ли – спря ме катаджия:
- Къде си тръгнала, Червена шапчице – не ме попита той, защото вече би било прекалено, а направо ме накара да духам.
Учудих се, защото номерът ми не свършваше на 69, но се оказа, че всъщност става дума за дрегер. Знаете ли, че „дрегер” е има на фирма, което после е станало нарицателно – също като „канго” и „ксерокс”; фирма „братя Бееви” още не е станала нарицателно име, но ще стане. Естествено дрегерът отчете четирите ракии, които бях изпил, въпреки че споменах само за две, и катаджията си каза мантрата:
- И какво ще правим сега?
- Дай да измислим нещо – казах аз моята.
- Ще почерпиш...
- А-а-а, банката ще почерпи! – зарадван цитирах рекламата и ето така изгубих книжката си.
Затова ви казвам: тази реклама лъже. И ако сте катаджии, въобще не разчитайте, че някаква си банка ще ви почерпи. Хау!


P.S. Предварително се извинявам на всеки, който се е затормозил от причудливите криволици на този текст. Ако ви напряга, не го четете. Макар че май е малко късно за този съвет – щом сте стигнали дотук, значи вече сте го прочели. Sorry...

P.P.S. Бих желал да предупредя всички, които все още не са напуснали това нездраво виртуално пространство, че следващите 4 (четири) анонимни коментара всъщност са мои. Един вид – комуникационен онанизъм.


Коментари:

Прекрасно е!

Сула, благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че ни радваш с огромното си сърце! Всъщност прочете ли последното ми стихотворение? Гласува ли за блога ми?

mucinka-pucinka


Хм....

Не мога да разбера какво искаш да кажеш. Наистина, прочетох само първата и последната дума, но не мислиш ли, че си малко маниерен?!...


Не съм съгласен!

Аз редовно ям шоколадови бонбони и се радвам на юношеска ерекция. Госпожата също се радва, така че недейте да пишете, без да сте подготвен, защото звучите несериозно.


Анатема!

Страшният съд идва! Но ти можеш да се спасиш. Трябва само да ми се обадиш и за 40 лева ще ти кажа как да стане това!