автор: melanholia

Летя... Отпивам чаша отровна тъга...
Все още се опитвам да продължа да летя...
Безумно тъжна е Луната ... звезди танцуват хаотичен танц и гаснат една по една ...

Ех, Тъга... Добре дошла ! Слей се с мен, стани част от мен, в погледа ми настани се! Ела отново, Тъга! Да те усетя с всичките си сетива... Подсети ме как ухаят сълзите и колко дълга и тежка е нощта. Как отново искам да полетя, но ти скършваш моите крила...
И ела, когато е весело, лудо сърцето ... и прободи го с горещото си острие. Кръв да се стича от очите и викове безгласни да раздират на нощта копринената рокля... На парцали разкъсвай плътта... И разлей отровата си в мен, дълбоко в мен...
Но после върви си, Тъга, и остави ме да летя ... макар и с отровена душа...