автор: Nadya

в памет на Бистра

Тази нощ дълго те чаках в съня си,
добрите хора се срещали там,
когато внезапно скъса се пътят.
Сънувах въглени, сънувах пожар
и твоите пръсти изтънели от мъка
прегръщаха вместо обич, смъртта.
Една тайна надвисна в клоните
пролетни, а птиците нямаха глас
да ми отговорят на всички въпроси.
Ужасно нелепо е да си тръгнеш така,
разкъсала оковите с кървави пламъци
и да оставиш само купчина въглени
изписващи минали спомени с жар.