Поезията -суха. Ще придойде,
когато се завърнат чудесата.
А те са близо - в чистия им огън
ще оживее цвете и от камък.
За думите не питам. Свили стряха
в надежда -непокътната и цяла,
мълчат...Събират сила, но очакват,
че скоро ще ги призове душата.
Защо да бързам. Времето събира-
най-сладките си гроздове ми носи.
А аз мълча, защото съм щастлива,
и в тишината ми израства Слово.