Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ChrisVrj
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14129

Онлайн са:
Анонимни: 200
ХуЛитери: 4
Всичко: 204

Онлайн сега:
:: Albatros
:: karmelitass
:: pastirka
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗавръщане
раздел: Разкази
автор: nig

Въздухът трепереше над заледените полета, а очите му, присвити от белотата, се взираха напрегнато към хоризонта. Всичко му се струваше еднакво. Не помнеше как попадна тук. Един ден просто чу стъпките си и отвори очи. После видя снежните човеци.
Хиляди. Милиони. Цялото поле бе осеяно със тях. Очите им, като че постоянно го преследваха. Въглени. Тлеещи въглени бяха. Усещаше топлината им зад гърба си. Понякога чуваше шепот. Обръщаше се, но те стояха все така мълчаливи. Един път се вгледа зад себе си и отскочи ужасен – не видя следите си. Снегът бе равен и гладък. Гърлото му пресъхна, опита се да извика, но чу само свистенето на дъха си. Някъде проплака дете. После се чу песен. Красива и тъжна песен. Помнеше я от малък - майка му го приспиваше с нея. Тя имаше хубав глас. Красив и тъжен. А думите…думите оживяваха в устата и:

Почука ли ноща на вратата ти,
не се страхувай, момчето ми –
остави я да те прегърне.
Послушай песента на луната
и полюлей се
във люлката на звездите.
Затвори очите си, дете,
и никога няма да се загубиш.


Очите му натежаха, а страхът постепенно изчезна. Изведнъж стана горещо. Адски горещо. Снежните човеци се стопяваха. Кап-кап. Главите им падаха и въгленовите очи просъскваха в локвите. Кап-кап. Снегът се топеше. Превърна се в река – спокойна и тиха. Водата обгърна тялото му, издигна го на повърхността и го понесе напред. Отнякъде просветна слънце. Крехък, срамежлив слънчев лъч проби сивото небе. Водата изчезна. Някак внезапно се изпари. Ръцете му погалиха земята и той загреба с шепите си от топлата ситна пръст. После я хвърли нагоре. Прашинките се разпръскваха наоколо и се превръщаха в семена. Пръстта ги прегръщаше и те покълваха. Поникваха треви, цветя, дървета. Слънцето се показа и очите му се отвориха. Лежеше по средата на пътя, а далеч пред него вървеше малко момче. Извика и момчето се обърна. Позна го. И пътя познаваше. Помнеше го. Помнеше и дърветата. Хората. Птиците… Направи няколко крачки и погледна назад – стъпките му се отпечатваха. Усмихна се и помаха на момчето. Беше си у дома.


Публикувано от BlackCat на 06.05.2007 @ 10:39:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   nig

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: arhiloh
416 четения | оценка 5

показвания 36325
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Завръщане" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Завръщане
от esperanca (medina@dir.bg) на 06.05.2007 @ 10:57:06
(Профил | Изпрати бележка)
В пътуването назад към себе си, обикновено не остават следи, поне не видими, но когато стигнеш у дома и от радост слънцето те посрещне без да приглуши лъчите си и стопи душата ти ,а тя потече към другите хора, за да влее сили от твоята кръв в техните вени, следите ти посяват семена в техните души и дори да не дочакаш техния плод, знаеш ,че си е струвало.
Удоволствие е да те чета !


Re: Завръщане
от nig (nig79@abv.bg) на 06.05.2007 @ 13:19:57
(Профил | Изпрати бележка)
Да, така е - следите остават в душите на хората, до които се докосваме по някакъв начин.
Благодаря ти!

]