автор: templier

в основателна причина за стихотворение,
трябва да знаеш,
че моят свят е там някъде
между сънищата и сбъдването им.
Там са всичките ми ангели хранители,
които бдят да не чувствам вина,
когато крада щастие за простосмъртни.
Там са и любимите ми демони,
които бдят да не остана невинна,
когато трябва да разменя безсмъртна душа
за целувка като твоята.
Около мен случайностите се чифтосват,
за да родят нови богове
и те да сътворят нови вселени,
а вечността е
единствената форма на съществуване.
В случай,че още не си сигурен
дали искаш
да те превърна в стихотворение,
не ти остава нищо друго
освен да ми се довериш.
Все пак рискът е премерен-
да останеш чернова
или да станеш класика.
Каквото и да избереш,
ще ти трябва повече багаж за изпът.
През това време
аз търпеливо ще чакам
и ще те съчинявам гениален...