автор: alabam

Димящата в ръката ми цигара пропуква.
Аз вдигам поглед уморен
към синкавия облак дим пред мен
и виждам във безплътната му тлен, как днешния ми ден догаря.

Тревоги, нерви, радости и страсти
затворили са някъде дълбоко в мен
момчето, което на мечтите в ласкавия плен
без страх лудува нощ и ден, и смигайки ме пита: "Как си ?"

И доверчиво, длан във длан със него,
се носим във вълшебния му свят,
събрал на детството упойващия аромат,
и дето мили образи горят и шепнат: "мило наше чедо..."

Цигарата ми парва пръста, и смутен
една сълза, незнайно от къде,
изтривам от замисленото си лице
и с болката във моето сърце се взирам вече в утрешния ден.