автор: huliterka

Ох, пустътъ кубилъ,
направу ма а насинилъ!?
Днискъ рану сутринта,
отидух аз ду кладиница за вуда.
Ма пустътъ кубилъ,
не се билъ напилъ.
Изритъ ма в главатъ,
аз фраснъх я с кусатъ.
Шъ тъ убия, кубилу,
и викнъх аз със силъ.
Ма таъ ни ръзбръ,
та пак мъ тръшна.
Накрая съ пребих,
ма и кубилътъ пучти убих.
Пъ пусли са мъ намерили,
пулумъртвъ, без никви сили.
Мъ пустътъ кубила,
пак съ уживилъ.
Та сритъх я утнуву,
мъ мин ма забуля нанову.
Та спрях да ъ бия,
да ни съ самоубиъ.