автор: INTCHOLINI

Знаеш ли, че мога да танцувам?
Мога да те понеса без да усетиш,
с чупка в кръста да те разлудувам
и да те накарам със очи да светиш.

Мога да ти се усмихна рязко,
както си стоя така небрежно.
Мога да ти бъда много сладка,
мога само с гушване да те разнежа.

Върху кожата ти мога да рисувам
сърчице и в него - т(с)воето име.
Мога страстно да те разцелувам
и да ти прошепвам „Прегърни ме!”.

Мога твоя поглед да улавям
и косите да отмятам аз небрежно,
до тебе мога бурята си да успокоявам
и гладката ти буза да целувам нежно.

Мога да поискам да останеш,
мога да намеря извинение,
мога ти през кръста щом ме хванеш,
бързо да намеря разрешение.

Мога да ти сготвя нещо вкусно,
със зелена бира да те омагьосам.
Мога с логика и чар изкусно
с теб дебат да водя сложен.

Мога да не спя, а просто вечер
късчета звезди да ти събирам,
после да ги карам да ти светят,
и отново след това да ги простирам.

Мога от сълзите си предишни
да направя езеро солено.
Златни рибки да са новите ми мисли
и желания да сбъдват, уловени.

Мога да разбирам по очите
и да ти довършвам изреченията,
да усещам, думите ти да разплитам
и да ти отгатвам намеренията.

Мога да простя и да забравя,
просто да се смея на шегите.
Чудеса от храброст мога да направя.
Мач да гледам мога да опитам.

Мога да не тръгвам ненадейно,
мога да стоя със теб докрая.
Можем да я караме... семейно...
Всъщност, можем ли?... Не зная...

Мога да разбирам и мълчанието,
да привикна с липсата на думи.
И да се поддам на обаянието,
и без смисъл да разтягаме локуми.

Мога и на болка да издържам,
зъби до строшаване да стискам.
Мога на това да свикна бърже.

Мога го!... Ама не искам!



03.05.2007г.