автор: varbanov

Вила самовила
в сърцето нокти впила
тя бавно и полека
живота ми изпива.
Давай,пий ме жадно,
младостта ми не жали
по устните целувка хладна-
смъртен белег постави.
Отколе жив мъртвец
съм на земята неприветна
без плам,любов,живец
в мрака лутам се слепец.
А спасението заветно
виждам кат вълна дори
в скалисти бряг да се ломи.
Тъй съм от стрела пронизан,
а отровата-тъга
бързо влива се в кръвта.
Пий ме Вило,самовило,
младостта ми не жали
на живота ми несретен
края ти сложи!