автор: gorski

В безкрили делници съм се улисал,
битът докрай ме е превзел
и все по-рядко търся смисъл,
и все по-кратко гоня цел.

Раздавам време на случайни хора,
пилея го като вода.
Накрая, сам във времето разтворен,
ще си отида без следа.

Приятели поканих тази вечер.
Те в своите очи ще донесат
спокойствие от залив речен,
тревога от далечен път.

Ще се заслуша кучето ми даже,
щурчето песента си ще поспре.
И всеки болката си ще изкаже,
но никой няма да я разбере...

Ще поседим под ореха смълчани,
ще гледаме студените звезди.
Когато той без нас остане,
горчиви орехи ще народи...