автор: dara33

Зайчето във храст се скри.
Кума Лиса тичаше тъдява.
То с наострени уши, бързо
на кълбо се сви в листака.
Славейчето весело запя
своята вълшебна песен.
Щом го чу, Зайчето разбра,
че не може все във страх
да тича из зелената гора.
То изскочи пак отново, и
от някакво кълбо във храста
стана Зайче пак и скочи, нека
пък Лисана да го гони...
Ала кой в гората може
Зайчето да стигне бързо
само песничка на славей
във сърцето му чудесно.
Зайчето забрави за страха
няма помен във сърцето.
Тя Лисана все си обикаля
Зайчето да улови в гората,
но е бързо то, и скача
тича из зелените треви, а
Лисанка все го гони, но
напразно е уви!