автор: rajsun

Море,
сега ще станеш малко –
в ума ми да се побереш.
Небе,
и ти ще станеш ниско –
в очите да се побереш,
зад клепките.
Да си небе
на вече малкото море.

Сега видя ли как е страшно
да бъдеш мъничък, море?
Да може всеки, който иска,
с лъжица да те изгребе?

Сега видя ли как е страшно
да бъдеш мъничък, небе?
Да може всеки, който иска,
със поглед да те погребе?

Но откъде е тоя спомен?
Или ми предстои това:
сънуване, че съм огромен,
и непонятен - като вас.