/ На мама/
Купчина пресен сняг е навалял.
Изгаря ми очите ослепели.
Под бялото безмълвие кървят
на времето изтичащите вени.
И мама със един пречупен крак,
а другият – той хром си е отдавна,
куцука към небесните врата,
душата си подпряла на дъгата.
И щом настъпи светлия й плащ,
бастуните ще паднат подир нея,
за сбогом ще помаха със ръце –
ще литне тя, а аз ще онемея.
Със писък на орлица ще кръжи
въздигнатата ангелица в бяло.
Без теб са хроми моите следи.
Не съм готова да те губя, мамо!
28.04.2007
Несебър