автор: gorski

В далечен град, където нямах дом,
а само сънища невъзвратими,
се скитах сам по нощен вълнолом...
И вятърът извика мойто име.

Гласът ми бе отнякъде познат:
от други нощи ли, от друг живот ли?
И аз затичах удивен назад,
преследван от вълни и птичи вопли.

Но нищо в полумрака не видях
и си помислих, че ми се е вчуло,
че гларус е проплакал там от страх...
А после тишината спусна було.

Не се повтори никога викът.
Молбата? клетвата? - не се повтори...
Не пожелаха да ме отвлекат
сирените из морските простори.

Към нощното море отправил взор,
сега си спомням, че тогава
край мене прелетя един мотор,
че махна някой с кърпичка лилава.