автор: rupani

Четири без пет е. Отивам да си купя една бира от фургона зад гърба ми. Дежурната бяла кофичка с бира, която всеки ден пия в четири. Подготвям се за работа. Туристите след малко ще плъпнат.
.....
Четири-пет души сме се наредили в редица. Продаваме акварели, графики и главното – рисуваме портрети. Конкуренцията не е кой-знае каква, като се изключи оня – най-открая – бял като сирене, който рисува като машина.
Издържа една полякиня с дъщеричката й. Те по цял ден киснат на плажа и идват само от време на време да го видят какво прави.
Ние останалите сме лентяи. Рисуваме по два-три портрета на ден. Но и това ни стига. Един портрет е двайсет и пет лева, наемът ми е пет лева. Още пет лева за храна и останалото – в джоба. Крадем столове от близкото барче. А, ако продадем и по някой друг акварел – направо сме царете на деня!
…..
Преди обяд няма много клиенти, но чат-пат се намират. След обяд пък е пълно мъртвило – тогава си рисувам акварелчетата, за да попълня дупките на вече продадените. Рисувам ги на фантазия – хващат окото. Созополска дървена къща, дуварче, смокинки... От време на време корабчета или някоя сирена по бански и в гръб. Купуват ги.
.......
Аз рисувам портретите с креда или с молив. С кредата е по-бързо, но и по-рисковано. Ако ти е потна ръката, кредата попива в картона и не може да се изтрие. А това й е фатката на кредата – замазването с ръка и триенето с хлебната гума.
.....
Преди да тръгна за насам, нарисувах пробно баба си. Хубав портрет стана, но тя не го хареса – много стара съм я бил направил. А така си приличаше!
......
Първият ми портрет тука пък беше кошмар! Едно детенце рисувах на някакъв сърбин и накрая му подарих портрета. Тогава още не знаех, какво става, когато кредата се смеси с потта от ръката ми.
После работите потръгнаха.
.......
Да, ама бармана взе че мина и прибра всичките столове. Ами сега? Имам само моето рибарско столче. Другите са с коли и си носят сгъваеми столове. А тука и да искаш не можеш да си купиш такъв.
......
Спазарих се с бармана. Всеки ден му плащах наем за един стол. Пет лева.
Далаверка!
От един портрет си избивам всичко. Останалото е за мене.
.......
Цопнаха ми една германка да я рисувам. Ползват ме за багажно отделение. Чудят се къде да я сложат за един час и ми я изтипосаха да я рисувам. Много бяха разочаровани, че няма да я рисувам два часа.
Аз не разбирам немски, тя не разбира английски, само ми се усмихва. Поне да си беше свалила очилата. Ама каква ли ще е разликата? Хич не ги интересува какъв ще е портретът – хубав, лош ... Аз пък се постарах.
.......
Моите измислени портрети не хващат дикиш. Нарисувах една жена и едно дете за мостра. Детето все го вземат за шарж, защото го направих ухилено. Взех, че нарисувах съседа. Докато бездействахме следобед. Хубав портрет стана. Всички колеги го одобриха. Само той не се хареса – бил без шапка и му се виждало плешивото теме. Чудо голямо! И на мен ми е гола главата, ама жените ме харесват. А и приятелката му е супер, какво повече иска?
Ама за мостра става – таман ще го сравняват с оригинала.
......
Следобед е. Разходих се малко до плажа. Плажовете на Созопол са отвратителни. Моят съсед ме хвана за преводач. Сваля една германка по монокини, която разбира английски. Той се е проснал по корем до нея, тя – по корем до приятелката си, аз клеча помежду им и превеждам простотиите му.
Ялова работа. Ако постоя още малко, ще започна да си измислям, какво й казва, че да спре да се излага пред момичето.
Абе я да си вървя!
......
Е, това е да имаш приятели! За малко оставих нещата на съседа и като се връщам – столът ми го няма. Дошла барманката от фургона да прибере стола, без да знае за уговорката ни с бармана, моят приятел решил да ме защити и такъв скандал й вдигнал, че като отидох при бармана, той ми върна петте лева и каза, че разваляме съдружието. И по-висок наем не го склони. Сега откъде ще търся стол?
.......
Жертвах един ден да се върна в Русе да си взема стол.
.......
Портретистите се увеличават. В началото бяхме четирима, сега сме десетина. Не, че има кой знае каква конкуренция. Моето си върви.
Едно момиче отсреща рисува само шаржове. Направо с туш и ги прави бързо. Голяма е майсторка! Около нея се накачулили пет-шест левента и ядат, и пият за нейна сметка. Май цялата работа само я забавлява.
......
Има едно семейство – мъж и жена, които рисуват близо до мене. Симпатяги. Днес им подариха швейцарски въглен – техни познати от предишни години. Дадоха ми две парчета. Ама на мен нещо не ми пасва този въглен. Иначе добре си говорим с тях.
Имат една роднина – русо, усмихнато момиче, което нещо много ми се радва. Веселушка! Ама не е мой тип. Прилича на образ от вагнерова опера, а аз харесвам по-дребни жени.
.......
Работягата изпадна в откровение. Нещо е скука напоследък, та и той няма много работа. Обяснява ни как рисувал портретите. Гледа само едната половина – другата я прави симетрична. Устата да не е много голяма, очите може леко да се уголемят... абе да изглежда хубав, в края на краищата! Пък това, че не си прилича – кой го е еня? Нали пише, че е той, и изглежда добре?
Нищо чудно, че всичките му портрети са като на роднини.
........
Падна ми се да рисувам една англичанка. Избра си молив. Бързо се справих, насъбра се народ да гледа.
Работата е там, че момичето е много хубаво. Съвсем нетипично за английската хубост. И едни очи има!... По едно време видях как за съвсем кратко се разшириха. Май я гледам прекалено нахално в очите.
Дума не продума, докато я рисувах, или когато й връчвах портрета. С мен говориха само майка й и баща й.
......
Работягата го нападнаха двама безделници. Шопчета някакви. Седят отстрани и го дразнят с коментари. Тоя направо излезе от кожата си. Ама нищо не може да им направи. Забавляват се пишлеметата! А останалите гледаме сеир. Нещо не ни е любимец тоя, особено след откровенията си за това, как се рисува портрет.
Все пак не издържах. Привиках двамата и го ударихме на философстване. Клечат до мен и ме гледат в устата. Няколко по-нестандартни тези – и вниманието им е ангажирано за цял ден. Накрая ме почерпиха с чироз.
......
Портретистите се увеличават. Взеха да смъкват цените за да се задържат. Иначе качеството им е ниско, ама хората се хващат. Най-големият образ седи от три дена срещу мен и избива рибата с маслени портрети.
Маслен портрет, за половин час срещу трийсет лева!
Рисува ги седнали на стол, в цял ръст, заедно с дръветата зад гърба им. Две ръце, два крака, цвета на дрехите, цвета на косата и това е. С тази баданарка, с която рисува, къде ти ще успее да нарисува нос и уста?
Иначе самият той е образ за описване. Сякаш излязъл от скандинавската митология. Набит мускулест мъжага, риж, къдрав, цялото му тяло е покрито с килим къдрави рижави косми – видях го веднъж на плажа – каменна мутра, кожени каишки около китките. Едва ли може да говори.
А може би душата му все пак е нежна?
......
Оборотът съвсем спадна. При тия ниски цени май ще е по-добре да си обирам крушите.
.......
Работягата вече втори час се кара с едни индийци. Не харесаха, как е нарисувал детето им. Че как ли да го нарисува добре, като не пасва на роднините му? Най-малкото, си е черничко детето, а тоя го е нарисувал като Ален Делон! Че и не отиват да се разберат насаме, ами се карат пред всички. Съвсем му съсипаха реномето!
Този път не мога да му помогна. Да си сърба попарата.
Портретист!
.......
Една кукарчава интелектуалка половин час ми опушва акварелите с цигарен дим. Гледа ги отблизо, гледа ги от далеч.
- Мнооого оригинална техника! Много настроение, много чувство! Къде следвате?
- Ами следвам микроелектроника в Русе. – гордо отвръщам аз.
- Оооо! – разочароване е интелектуалката – Аз винаги съм била на мнение, че истинските художници са само тия, които са завършили художествена академия!
Врътна си сгърбучената осанка и замина да опушва нещо друго. Край! Махам се от тук!
.....

П.П. През следващите години интересът към портрети от натура изчезна. Портретистите по морето минаха само на снимки, изкривен гръбначен стълб, шипове по врата и увеличени диоптри.