автор: sniv

Стоеше пред леглото си, гледайки пръснатите предмети. Избираше наслуки.

         Картичка за Коледа. Не погледна от коя година. Омекнали ръбове, "поругано бели" (му хрумна), като градски сняг. Банални пожелания, цветно мастило, сърчица. Закъсняло признание на момиче от училище (размити черти), което бе харесвал години преди това. Все пак бе решил да я има. Заради несбъднатите някогашни мечти. Обладаваше я на масата, за да разглежда по-добре обекта на предишните си фантазии. Бе сгрешил, разделиха се бързо.

         Пусна картичката в кашона до леглото.

Наведе изсулените си рамене, протегнатата му ръка избра напосоки.

         Лакиран рапан. Спасил се от съдба на пепелник. Несебър, 99-та: слънчевото затъмнение. Беше красавица - висока, смугла, с бенка над пъпчето, впит розов бански, с гъста черна коса, още мокра. Забеляза го седнал по турски в очертания с крак пясъчен кръг да симулира медитация през минутите затъмнение. Единствено тя схвана шегата, а той се изгуби в "черната дупка" на меката и коса. Следващите дни отиграха много от еротичните си фантазии, а той се радваше на рядкото усещане, щом красавицата клякаше пред него с нарочно перверзен поглед.

         Опитаха да се срещат и след това, но далеч от морската вода не се получаваше. Рапана получи на автогарата. Да слушал морето и да виждал нея.

         В кашона.

         Наведе се отново и взе широка кожена гривна с две пришити плоски метални фигури - черепи. Беше се поокъсала, а едното черепче, почти разшито, седеше килнато, увиснало на едното си око. Май беше от първото момиче, с което бе спал. Тя го раздаваше рокерка ли, металка ли, не особено красива. Той бе отчаян, че остават четири дни до седемнайстия му рожден ден, а още не е правил секс.

         Заредиха се дълги следобеди на целуване, които един горещ ден преминаха в треперлив и непохватен двеминутен секс. Сърцето му кънтеше, отбелязващо с камбанен звън разликата от порно филмите.

         За малко да прослуша и "тежка музика", но приятелите му го осмяха, че момичето е грозно. Заряза я и след седмица го биха някакви рокерчета ли, метълчета ли.

         В кашона.

         Майка му викна от другата стая, че колата е долу и чака. Погледът му избра следващата вещ.

         Държеше издание на "Осъдени души" с твърди корици.

         Тя работеше като преводачка; интелектуалка. Учуди се, че не е чел романа. Даде му го на сутринта, когато бе свършила за пръв път с него. Той чете през целия ден. Вечерта тя му призна, че е целувала други по време на връзката им. Отдавна; сега искала да е с него. Той викна, хвърли книгата в скута и, тръгна си ядосан, като плюеше често по пътя. Събираха се и разделяха няколко пъти. На сутринта след окончателния край намери "Осъдени души" на изтривалката пред вратата си. С бележка "Поне я прочети!"

         Така и не я прочете.

         В кашона.

         Взе снимка. Чернобяла, красиво лице, плътни устни, "тежки" очи. Надписана отзад.

         "За кого е,
         то се знае.
         От кого е,
         то се вижда.
         За какво е,
         то си е наша работа."

         Ухили се. Проникновено! От кого е се виждаше, ама как и беше името?! Помнеше единствено татуираната роза над лявата и малка гърда.

         В кашона.

         Значка с лика на Майкъл Джексън. Мале! Кога беше това?! От кого?!

         В кашона.

         Майка му отново се провикна от другата стая. Той събра набързо останалите предмети. Леглото му се изчисти. Бяло и сякаш непокътнато.

         Намери тиксо и запечата кашона. Усмихваше се. Женските сърца били дълбоки, криели много тайни. А неговото се побра в този кашон. Дали метафората беше грозна?!

         Погледна се в огледалото, оправи си вратовръзката без нужда. Трябваше да тръгва. Първо в кумовете, след това при Нея, после съвета, църквата, ресторанта.

         Щеше да хвърли кашона преди да се качи в колата.