На този сватбен ден те няма,
не са ли много двадесет и три,
забравихме го с тебе двама,
не като друг път.....до зори.
Мечта си, мое Нетърпение!
Сънувам те с отворени очи...
Блян мой, милувам до забвение,
снагата ненаситна ще прости!
Целувам я и викам те...
До края!
Бленувам за ръцете мъдри
и за извивките ти нежни,
с които рожбите откърми
и прелъстяваш ме болезнено.
Проникновената усмивка дай ми,
спомни си нашто откровение!
Ти си звездата в моя хубав филм!
Живот мой......мое Съкровение!!!