автор: mai4ka

Тази вечер се отдалечи доста от града. Но душите не спят. Тази искаше да намери хора, да ги погледа, да им се порадва, а може би и да поговори с някого.
Зърна светлина в далечината. Лесно я достигна и надникна през отворения прозорец. Заслепи я болка и не можа да види нищо...
Помисли да си тръгне, но мисълта че това е единственното място, където някой не спи на километри наоколо я задържа. Докато траеше колебанието напрежението малко спадна.
Като през мъгла различи момиче. Беше застанало пред компютъра и се държеше изключително странно. Опитваше се да затвори празна цигарена кутия. Движенията на момичето бяха, сякаш кутията е пълна с нещо. Сякаш го натъпка навътре това “нещо”. Трудно беше, но все пак затвори кутията.
Душата не беше лишена от любопитство и зачака търпеливо да види какво ще се случи от тук нататък.
Момичето се огледа. Намери друга празна цигарена кутия и я сложи до себе си. След по малко от минута деиствието се повтори: Момичето натъпка невидимото нещо в кутията, затвори я (този път по лесно) и я сложи до другата. Напрежението отново спадна. После се наведе, взе от пода трета кутия и пак я сложи до себе си. Придърпа клавиатурата и започна да пише.
Душата реши, че само с гледане нищо няма да разбере, че за разговор и дума не може да става, че отговора е на монитора, че да четеш чужди разговори не е прието за хората, но никой не е казал нищо по въпроса за душите. Приближи се и погледна. Зачете се:
Slun4ewa (11:25 PM) :
събери я тази болка в кутия и я погреби
tamira (11:25 PM) :
трябва да е някаква огромна кутия
Slun4ewa (11:25 PM) :
и малка стига
tamira (11:26 PM) :
дали ще влезе в кутия от цигари....аз всеки ден опразвам по няколко... защо да не препълня една...
Slun4ewa (11:26 PM) :
ако не се събере вземи още една… изсипвай и виж колко кутии ще се напълнят
tamira (11:27 PM) :
имам много...празни....всичко е празно край мен... ама... aко някой ме види ще ми се смее...сигурно....
Slun4ewa (11:30 PM) :
нека се смее… ти преброй кутиите
tamira (11:32 PM) :
една се напълни вече....сякаш не искаше да се затвори...
tamira (11:37 PM) :
вече са три, плюс една от чай... и наистина трудно ги затварям...сигурно е лудост....
Slun4ewa (11:38 PM) :
не е лудост… запълваш с нещо това което до сега си изпразвала и в сърцето ти ше се отвори място за нови и красиви изживявания… изливай тами... и да не ти пука кой какво си мисли
tamira (11:39 PM) :
като я заровя...кучката болка....
tamira (11:40 PM) :
а дали ще има ефект, ако ги заровя утре?
защото сега е ужасно тъмно....и няма лампа на двора и никаква светлина..и луна няма....даже...нищо няма
Slun4ewa (11:41 PM) :
ами разбирам... но не знам... мисля че утре няма да е същото... болката може да изтече някакси... не става да ги изхвърлиш... мислих за това но със сигурност ще се изсипят кутиите и ще се върне обратно болката
tamira (11:43 PM) :
значи....трябва сега...в тъмното....ще се пробвам... може да не е много на дълбоко...но ще ровя.... вече са 5, плюс онази за чай и една голяма от понички...поне 25/ на 20 е....
Slun4ewa (11:43 PM) :
и тя ли се напълни
tamira (11:46 PM) :
да....трябват ми още..
Slun4ewa (11:46 PM) :
ама да ги заровиш ей
tamira (11:47 PM) :
ще ги заровя... мамка им и кутии...и болки и всичко...мамка им!
Slun4ewa (11:47 PM) :
а така... мамка им
tamira (11:48 PM) :
ако трябва с ръце ще ровя... с нокти...със сърцето си ще ровя...за да са по на дълбоко, че вече не мога да търпя...
Slun4ewa (11:48 PM) :
препоръчвам лопата или поне лъжица
tamira (11:49 PM) :
ами...имам една лопата... ама тя е такава....за боклук.... тя е малко такава тъпа...ама все ще свърши работа...
Slun4ewa (11:50 PM) :
пък най ще и се подиграеш на болката ако засадиш цветя отгоре... макар че аз бих я навряла в корените на дърво... щото не мога в кучи гъз... извинявам се но се вживах малко
tamira (11:50 PM) :
аз имам куче....ама го обичам...
Slun4ewa (11:51 PM) :
сега като се замислих .... то май и аз има какво да погребвам... не болка но ще е добре да се послушам един път и аз... малко страхове има да разкарам... и най вече страха от неуспех... че много ми пречи в момента
tamira (11:52 PM) :
послушай се....зарови ги!!! страха от неуспех винаги пречи.... искаш ли заедно? След малко да излезем? И после да си разкажем?
Slun4ewa (11:53 PM) :
ами не се сетих по рано да си го събирам... няма да мога днес да го хвана... скрил се е някъде ама дебне гадината... като ми се покаже пак - и право в някоя кутия... пък хората пред блока ще си помислят че прекопавам градинките
tamira (11:54 PM) :
трябват още кутии... ама...май нямам вече под ръка...
tamira (11:55 PM) :
издебни го когато можеш тоя гаден страх...и му разкажи играта!!! искаш ли да ме почакаш малко сега?...да изляза отвън и да опитам....
Slun4ewa (11:58 PM) :
разбира се... чакам те
tamira (11:58 PM) :
ти си вещица... така ще можем спокойни да легнем после... чувам стъпките ти... до мен.
в тъмното... и не ме е страх....

Душата последва момичето, което тръгна да излиза от стаята.
Беше трогателно, сложило празните кутии в обикновенна еднократна торбичка. Така внимаваше, някоя да не се отвори, да не пропусне нещо навън. Вярваше че е затворило болкта си...
Опита се да копае с лопатата за боклук спечената земя. Влагаше всичкото си старание, но дори не успя да остърже наболата трева. Въпреки това не се отказваше. Остави лопатата и започна с ръце. Малко по малко. Чоплеше земята. Парченце по праченце. Там. В тъмното. Само.
Времето сакаш спря, покорено от силата на толкова отчаяние и надежда. Чакаше...
- Защо не ги изгори? – прошепна душата по скоро на себе си.
Момичето си помисли, че само се е сетило. Извади от джоба си запалка. Запали торбичката и кутиите постепенно пламнаха. Странен огън беше този. Сенките му рисуваха демони по дърветата наоколо. Извиваха се. Молеха. Заплашваха. Протягаха хишните си ръце към момичето, но не можеха да го достигнат. А и то не ги виждаше. Беше се втренчило в огъня с единствената мисъл, да види как всичко изгаря, да не се отвори някоя кутия, да не излезе болката.
Капачето на една кутия обаче се размести и момичето се уплаши. Бръкна в огъня и го оправи. Изгори леко ръката си, но това беше една друга болка. Тя щеше да мине.
Всичко се превърна на пепел. Подухна вятър и разнесе пепелта по целия двор.
Момичето се прибра. Изглеждаше различно и така уморено. Едва стигна до леглото и заспа. По устните му се изписа усмивка.
Душата остана сама. Зачуди се откъде този налудничав ритуал? И дали помага? Истината беше, че напрежението го нямаше. В стаята витеха единственно спокойствие и тишина.
Компютъра все още беше включен. Имаше написано нещо което не беше прочела. Погледна:
Slun4ewa (02:17 PM) :
много се забави... дано си се сетила да ги изгориш... на мен чак сега ми хрумна... надявам се да си добре и да си успяла най- после да заспиш... иска ми се да засадиш цветя в градината... да се хранят от пепелта на болката ти... да пораснат красиви... свежи... чисти... и най различни... да те радват... иска ми се всеки път когато ги видиш... да си спомняш че всяка изпепелена болка... ако и позволиш... може да се превърне в цветя...