автор: biser4e

Без радост, без любов. И без прозрения.
С мравешки инат градим, градим
света на резултатите и грешките.
Моретата превръщаме в пустини.
Прилича на скалъпена съдба.
Щурец и славей, кос, крадящ малини -
разстреляни от упор времена.
И пада сянката на подозрението
върху коприната на роклята за срещи,
върху усмивката ни - право по рождение.
Върху доверието, което имаш в себе си.
Планетата с разумните дървета.
И сечът на последни глътки въздух.
Човекът прежаднява. За човек.
А диша сам. И все по-трудно.
Животът е болезнено признание,
възможност и единствения избор.
При липса на любов и на познание
да се научиш как се става извор.