автор: MaCTePa

Никъде не мърдаше без шарената си раничка.
Без Отровния гущер с кожа от шарени мъниста.
Имаше и заешка опашка – подарък от някакъв тип.
“Не е ли сладка?” – питаше тя.
“Ти си сладка.” – отговарях аз.

Подарих и заешки ушенца.
“Не са ли сладки?” – питам – “За теб ги откъснах.”
“Ти си болен.” – последно я чух да казва.

До днес...
Срещнах я случайно.
Нейното “здрасти” носеше чанта GUCCI ...
Но аз нещо не бях в настроение.

Друго щеше да е ако ми беше казала да се еба в ушите, Мило.