автор: angar

Така е плътен въздухът с любов,
че сякаш лепне.

Ухае пролетната нощ на люляци.
Със цветове,
по-чисти от целувки,
мечтаят вишните за влюбен шепот.

С нетърпелива, търсеща ръка,
облазва тръпнещата пазва вятърът,

и с длан отмята меките коси -
да слязат във зениците звездите!

Войникът бавно
крачеше край поста
и мислеше за хубави момичета:

"Къде са те,
с кого прекарват нощите?"

По стаите на парк хотелите,
по паркинги,
в кабините на ТИР-ове,
за десет долара
или за двайсет марки -
лежат в прегръдките на чужденците!

1982.