Бяхме някъде по онези места, които обикновено сънувам – хем открито, хем закрито пространство, изцяло обозримо с ума, като карта на игра.
Бях и с някакви хора, но не помня кои. Лошото на сънищата е, че след събуждането от тях остават откъслечни фрагменти. Най-напред си отиват понятията, после образите. Емоциите издържат най-дълго, но накрая и споменът за тях избледнява. Обядвахме. Яденето съдържаше риба, която аз се опитах да изям, но ми беше трудно да разрежа и реших да я оставя за по-късно, като я съхраня в буркани. Направи ми впечатление, че една от рибите в първия буркан мърда и веднага узнах, че това е така, защото тя е от един особен кулинарен вид, който се яде жив. Беше красива като тропическа коралова риба, но не с контрастни ярки шарки, а равномерно златиста с почти прозрачни връхчета на перките. В този момент сънят се промени и бурканите се оказаха пълни с вода, в която плуваха само живи риби – в първия всички бяха като златистата риба, а във втория имаше само една, която го изпълваше целия, а устата й беше точно на отвора. Рибата беше грозна и месеста. Първият буркан беше също претъпкан от голямото количество златисти риби, които въпреки недостига на място, успяваха да плуват енергично и без да се спират. Бурканът беше препълнен с вода. Водата направо стърчеше от него, доколкото това е възможно. Една от златистите риби се издигна над бурката и започна да плува във въздуха, точно както допреди малко беше плувала във водата. Започна да се отдалечава все повече, а аз изпитах тръпнещия страх, че ще се нарани и ще умре и затова реших да я спася. Но някак си не можех да си представя как ще я уловя от въздуха с чаша вода – нали като посегна с чашата, водата ще се излее. Затова реших да изтласкам с гърди рибата обратно, дано сама да се върне в буркана си. Действията ми бяха успешни, защото рибата, без особена съпротива, стесни пространството в което плуваше из стаята, и го ограничи над бурканите. Случи се така, че мина първо над буркана с голямата месеста риба. Част от секундата по-рано вече знаех какво ще се случи. Дебелата риба отвори уста и тази, която се мъчех да спася, просто изчезна. Понеже не видях как точно беше изядена, спящият ми мозък ми предложи повторение – този път забавено. Дебелата риба изяде още една риба, от някакъв трети вид, която се оказа в нейния буркан и буквално допълзя с перките си в устата й. Устата й отвътре беше месеста и белезникава с дебел, почти човешки език. Отвратен, извиках към този, който беше с мен: „Виж, виж, започнаха да се изяждат” и сякаш за да не изляза лъжец, златистите риби в първия буркан започнаха да се изяждат една друга. Отдръпнах се, полазен от тръпки. Оттам нататък спомени от сънищата си през тази нощ нямам.