Тъмно е. В душата ми е мрак.
Очите ми – прозорци към небето.
Не мога да открия как
Да не изгубя в себе си детето.
Обичаш ме! Не спираш да повтаряш.
Да бъдеш с мене искаш, но кога?
За другите сърцето си отваряш,
А мен обгръщаш с каменна стена.
Усмихваш се, в очите ти искрици,
А в думите ти ... огнени слова.
Ръцете ти са каменни жриици,
А устните ти плод на любовта.
Обичам те! Не спирам да повтарям,
Да бъда с тебе искам, но кога?
За тебе аз сърцето си отварям
И търся в мрака тази светлина.