Посвещавам на Деня на Земята
Литнала е птица,
ех, пелин пелински,
в букова горица
покрай път планински.
Стрелне се, изписка,
ех, юнак-соколе,
над реката близка
с жален глас се моли.
Раната си мие,
ех, зелена мента,
пътчето се вие
тънко като лента.
Минаха ловците,
ех, горчиво биле,
стреснаха горите
с рев автомобили.
Литна горда птица,
ех, хайдушка риза,
но една съчмица
точно я прониза.
Нека чудо стане,
ех, простори ясни,
прясната й рана
бързо да зарасне.