автор: Liulina

Гледах те, а ти ме гледаше мен. Ти си моята сянка, изкуственото ми приложение. Ти си онази, която виждам щом огледалото ми се изпречи. Старица ли си или очите ти понякога ме гледат по-мъдро отколкото се чувстваш. Може би е самозаблуда и просто си жадна,з адъхана, млада в разцвета на онези сили, които те дърпат да се бориш, да търсиш, да изпитваш милионите усещания, страсти, интелект. Стар е само онзи миг, който си забравила, скрила си в долапа, ей там в мрачния му ъгъл.
Ти пак ме гледаше събудена, подпухнала, рошава, след купон, вечеря, четене на книга, всяка сутрин те заварваше различна. Влюбена, сърдита, махмурлия. Банята отмива всичките сънища и вечерни спомени. Протягаш се, сега си малка, закусваш, отпиваш кафе, дишаш аромата му, блаженство.
Бързо се обличаш грим, без, излизаш, не го правиш. Всеки ден е различен. Работа, разходка, забавление, среща. Минава деня, прибираш се омачкана, цялата в праховете на деня, на улиците, на мислите. Душ, всичко е изкъпано. Телевизия, вечеря, уют и огледалото те е видяло, то знае всичко и нищо не знае....