автор: zaratustra

Сънувах, че вървя по румения хоризонт
и слънцето в компания ми бе,
избягал, нарушил морала вагабонт,
мечтите ми почти, рязко времето отне.

Провикнах се, а ехото ми отговори смело,
с преправен глас във имитация на твоят стон,
времето коварно на шега те е отнело,
липсата ти прави всяка капка въздух - тежък тон.

Стрелките паднаха почти, но продължава той,
ръждясал, като нещото във мен тиктака,
часовникът - полуумрял надава вой,
не се чуди, моят глас те вика от сумрака.

Покажи очите си през чистото стъкло,
накарай ги да видят много на далече,
между земята и небето, малкото петно,
това съм аз, домът ми там е вече.