автор: ID

Може би е там,
където ослепителната светкавица
на първото съмнение
пронизва мълчаливо
облака на розовите сънища
и изсипва над буйните треви
на спящите спомени
първите тежки капки дъжд
на необещаните обещания...

А може би е там,
където далечният отблясък
на угасващата светкавица
на последното разочарование
просветва в дъгата
на агонизиращата надежда
и моли уморения вятър
да изправи стъпканите треви
на отхвърлената нежност
и да пресуши мътните потоци
на непризнатите признания...

Там някъде е...
Тръгвам.

Исках да живея бурята,
а изживях теб в един миг...
...дали това е краят...