автор: Mojsei

Но чуй се само! За какво говориш?
За кой ли път от мене се отричаш?
И още нещо! Ти чрез стих тук спориш,
че само в различие се вричаш.

Когато искаш да отхвърлиш цялост,
изтъкваш многобройните заслуги,
които преживяваш като вялост
с поглед, вече устремен към други…

Казваш ми в очите откровено,
че още преди време си предала
чувството споделено, съкровено,
но същността му ти не си разбрала.

Ти мразиш чувството ни споделено –
аз съм те втъкал в любовна жажда
и няма как да бъде разделено,
макар че злоба то у теб поражда!?