Снощен изветрял алкохол
блудства
с парфюмени спомени.
Нощта подритва на кухо изхабените спрейове,
нарисували нечие бъдеще
за изтънчени вкусове
с цвят
от траурно-розово.
В празни флакони от дезодоранти
дрънчи суета.
В контейнера –
купчина от светли залитания,
сега получават 30 в 1 от консумирана вечер,
с менюта
като френски романи,
и хлъзгави рокли по широки бедра –
бяха писма до поискване.
Бездомни кашони – не скитници,
до витрините на излишествата.
В парка спят недопити бутилки
под скамейки,
и скъсани опаковки от презервативи –
балони
за мимолетните ни околосветски пътешествия
на интимните ни невъзможности.
Оголени вени на
н
е
о
н
и
очакват да ръждавее
острието на хоризонта.
Плющят отлепени плакати
на чувствата,
от лепилото на безумието
да обличаме самотата с изкуство.
И се търкалят хартии по пустините на площадите
през жълтите копчета по мундирите на светофарите.
Един мъж,
до безсъница влюбен,
я изпраща на спирката.
Вавилонски синдром. Градът се прозява
в леглото на утрото.
Лошо момче. Само за обичане!