автор: phifo

След приятелски клетви за вярност
и юмруци разтъсващи масите,
след пращящи прегръдки по-яростно
как горихме житейските маски!

Няма как да сме днес театрални
и съвсем не ви виждам в пиеската.
Мои стари приятели, балът,
е за старите клоуни днеска.

За какво сме им с потните ризи -
ще се смеят, ще вдигнат завесата.
Но какво, че от сцената слизат
слабоумните с лъскави дрешки!

И съвсем е резонно да свиваме
във гърдите си меки пружини,
че абсурдни сърца още бият,
и раздават живот Арлекините.