автор: jonkata

Въртя се, все по краища завръщам,
препъват се клепачите ми сънно,
но помня, там завързах си началото,
и тръгвам да го търся пак по тъмно.

Мястото познавам, ще те водя
знам го от преди да се родя,
някога играех на река,
сигурна съм, няма да е стръмно.

Обувките те стягали, разбрах!
Свали ги! Камъните, всичките
са обли, няма да те наранят.

Когато стигнем на високото -
в душата ти - ранен сокол гнезди,
когато от орлите вземеме посоките
от там насетне ще ме водиш ти!