автор: ANG

(тази глава за първи път вижда бял свят - мисля, че читателите Тук я заслужават. Това ви го казва гладуващ в момента на 40-тия ден АНГ)

6. Гладуването е самоизтерзание, самонаказание, садомазохизъм (митологема)
ГЛАДУВАНЕТО Е ПРАЗНИК ЗА ДУШАТА, УМА И ТЯЛОТО (АНГ)
"Никъде в тази книга не съм ви казвал, че да се гладува е лесно", предупреждава Пол Брег. И добавя: "Усмихвай се и търпи. Изтърпи с усмивка". "Когато гладувате от 3 до 10 дни вие сте на операционната маса на Природата. "Врагове на гладуването…", "Победата, постигната чрез гладуване…".
Борба, битки, сражения…
Разтваряме Новият Завет при думите на Христос: "… обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил 2:12).
Старозаветният Давид казва: "Изнурявах душата си с пост." (Ис. 34:13).
Мъчения, мъка, мазохизъм съпровождат гладуването и поста. Откъде се е събрало такова отношение?
Като начало, нека потърсим корените на негативизма в анимистичните (езически) религии. За да оцелеят, анимистките общества е трябвало, от една страна, да бъдат жестоки, а от друга, са се мъчели да предотвратяват нещастията, връхлитащи ги отвсякъде под формата на глад, болести, епидемии, мор. Защитните сили получавали чрез магьосничество, гадателство, вещерство. Усвояването на магията, лечителството, шаманизма ставало в изолирани далеч от племето "училища". След месеци или години на лишения, гладуване, привикване към болки, монотонно пеене и триене на кожата, "удушаване" с кожен ремък и прочие, само един избраник от племето се квалифицирал като издържал "изпитите" в практически условия.
За разлика от анимистичните, "учредените" религии се стремели да избегнат "тясната специализация" на отделни просветени. Избирателно и контролирано познанието се насочвало към широките слоеве на обществото. Индивидът престанал да мисли и самостоятелно да взема решения. Колко трябва да гладува енорията и кога - се определяло с Правила, произлизащи от "божиите заповеди".
Отначало Законът предписвал един-единствен пост в годината - в деня на умилостивението - и то си е било откровено гладуване в съвременен смисъл, посветено на Бога. По времето на Исус Христос фарисеите са гладували или постели вече два пъти седмично - всяка сряда и петък. Броят на гладуваните дни по заповед "отгоре" шеметно нараствал и все по-трудно било на обикновения вярващ да се ориентира какво е забранено и кога. "Наръчниците с наставления и упътвания, които привидно се основавали на апостолския авторитет, превърнали в крайна сметка постите в Закон… Постите станали особено много и особено строги през четвърти век, времето на църковните събори и на организациите" (Уолъс).
След институциализирането на религията и обвързването й с държавата се префасонирала и идеята на гладуването. Оказало се, че децата, болните, бременните и нисковолевите хора не могат да гладуват или не издържат на трудностите. Църквата обаче не се отказала от обвързването на такива хора - преди големите религиозни празници им назначавала ПОСТ - компромисна форма на гладуване/хранене, например с немазна храна.
Подмяната на понятието и целите е осъществена, запазило се е обаче разбирането за лишения, "изнуряване", ограничаване. "Пост" в буквален смисъл означава стража, пазител на нещо от друго нещо.

@ Значи заемането на политически пост, означава да пазиш с пушка в ръка своите идеи от набезите на "лошите" хора с "лоши" идеи?

Нещо такова.
Религиозният пост в християнството и мюсюлманството означава поставяне на доброволна преграда на светските удоволствия с цел концентрация в определена посока за известно време. Процедурата обикновено "ограничава храната без пълно лишаване от нея".
Смисълът на "стража" се запазва: постът, който се практикува с чисто сърце и искрени мотиви може да се превърне в ключ, отварящ врати, които са оставали отворени за други ключове, може да открие хоризонти в невидимия свят и да се превърне в духовно оръжие на Божията промисъл, силно за събаряне на крепости.
Обикновено постът е част от молитвата - пост и молитва вървят ръка за ръка. Тъй като молитвата несъмнено е интимен акт на единение с Бога, по аналогия и на съпровождащия молитвата пост се привнасят такива "свещени" качества. Никой не тръби с каква молитва се е усамотил днес, следователно никой не бива да знае, че си предприел пост или че гладуваш. Дали обаче е така?

@ Нима твърдиш обратното, че гладуването/постът трябва да се разгласяват, да има прозрачност около тях?

Въпросът е деликатен. Ако имаш силите да понесеш евентуалните несгоди на присмеха и душевния тормоз, ако притежаваш защитни средства, какво пречи да обявиш и на "непросветените", че гладуваш?!
Аз лично вече го правя, например пред моите студенти, но след 20-30-ти ден от гладуването и не пред всеки. След като твърдя, че гладуването е празник за душата, ума и тялото - естествено изглежда човек да споделя своите празници, а не да ги крие.

@ Щастието се състои в споделената радост?

Да. Нали гладуването не е грях, а е богоугодно дело. Тогава?

@ Много езотерични истини тепърва ще разбулят своята тайнственост. Току що направих разбулване на въпроса за интимността на гладуването - няма тайнство и мистерия. Слава Богу, по всяко време се намирали хора с различно от общоприетото виждане. Такива са великите атрибутори Питагор, Платон, Сократ, Христос, Буда, Мохамед…

Така е. ПИТАГОР гладувал 40 дни за да подобри умствените си възможности преди изпитите си в Александрийския университет. ПЛАТОН И СОКРАТ редовно гладували в продължение на 10 денонощия, за да могат по-добре да възприемат духовните истини и да се поддържат в добра физическа форма. От Вехтия Завет научаваме за двата абсолютни поста от по 40 дни на МОЙСЕЙ, следващи непосредствено един след друг. Първият е бил когато получава от Бога Десетте заповеди (Втор. 9:9,18). Вторият - когато открива, че народът му се покланя на златния телец и с това нарушава закона (Изх. 34:28). ХРИСТОС се оттегля в пустинята, гладувайки преди да вземе важно за човечеството решение: "…"И след като пости четирийсет дни и четирийсет нощи, най сетне огладня" (Мат. 4:2).

@ Да обърнем палачинката от другата страна. В какво се изразява "празнуването" на различните нива: душа-съзнание-тяло?

На физиологично ниво то е празник за олекотеното тяло и жадуващите натоварване мускули. На следващото ниво - умът също изисква и издържа на голямо натоварване. Чуй колко живописно описва случилото се в първото му 12-дневно гладуване писателят Синклер:

"Друго характерно явление беше продължителната активност на ума - четях и пишех непрекъснато. И накрая, непреодолимото желание за физическа работа… мускулите ми буквално пеят и изведнъж откривам в себе си възможността да се превърна в атлет".

Съзнателната част от психиката ни, която взема решения, мисли, анализира, насочва, решава какво да стори, по време на продължително гладуване е в апогея си. Действа така, сякаш всичко е в нейните "обективни" възможности. Прилича на нещо от рода на прожектор. Изхвърля светлината на разума върху безкрайната тъмнина, която ни заобикаля и успява да види (анализира) само това, което попада под лъчите на светлината. Може да повярва, че това, което вижда, е всичко, съвсем всичко съществуващо.
"Виждам, помирисвам и усещам повече неща, отколкото в "нормално състояние", следователно те съществуват, поне Тук и Сега реално съществуват" - анализира съзнанието на гладуващия.

@ А подсъзнанието?

Под- или над-, без-съзнателната част от психиката ни има далеч по-големи възможности. Тя е все още онази неосъзната част на съзнанието, която засега е неосветена от прожектора. Нахлуването на светлината обаче е неотменно предстоящо - иначе защо ще провеждаш толкова упорито дълги гладувания.

@ На духовно ниво как се усеща приливът на енергия?

Това пък аз, подобно на Синклер, съм описал преди време и сега не ми остава друго, освен да го повторя:

"Някъде в началото на 90-те направих едно десетдневно гладуване, по-голямата част от което премина на Пирин-планина. Започнах го в Големия мръсен град. Третият ден беше свързан с пътуване на теснолинейка и пренощуване на 2000 метра надморска височина. На четвъртия ден двамата с ДУЧЕ-то се добрахме до хижа Синаница на 2200 м. н. в. Вярно - за 8 часа, вместо за четири, но си заслужаваше усилията и мъкненето на 25-килогорамови раници на гърба. Следващите два дни релаксирах на това особено красиво място в Пирин. На седмия ден от гладуването направихме четиричасов преход до хижа Беговица. Там прекъснах гладуването след десетия ден, а туризмът ми продължи още няколко дни.
Ефектът на десетте гладувани дни беше колкото на 20 - 30-дневно гладуване. Прочистването на организма беше превъзходно, душата пееше. Двете ми слабости - Пирин и гладуването, сигурно ме бяха направили прозрачен за околните туристи.
Сократ твърди, че Индивидът бива носен към Единството в колесница, теглена от два коня. Тази година на Пирин бях по-добър от двата коня, защото ползвах Енергия направо от Извора!
("Вече ще ходим на Пирин само с вилици и лъжици", коментирали асистентките на Колежа Еми и Лора, прочитайки този откъс от "Гладувайте правилно").

@ Да поговорим за цялостното проявление на триединството Дух-Съзнание-Тяло по време на гладуване.

То не е по-различно, отколкото в каквато и да е друга ситуация. По време на гладуване само си по-чувствителен към Енергията, приемаш я и излъчваш с по-фина антена.

"Задачата на душата е да покаже желанието си, а не да го наложи. Задачата на ума е да избере измежду различните възможности. Задачата на тялото е да изиграе този избор. Когато тялото, умът и душата творят задружно в хармония и единство, резултатът е въплъщение на Бога. Тогава душата познава себе си в собственото си изживяване. Тогава небесата тържествуват", казва Н. Уолш.
Тържествуването на небесата е някак по-ярко осезаемо и интуитивно по-"разбираемо" за гладуващия.

@ Така изглежда е по принцип, а някакви по-конкретни проявления по време на самото гладуване?

Външните прояви на "тържествуването на небесата" са много и разнообразни. По време на гладуване контролирам тялото и ума си на по-висше ниво на съзнанието и осъзнавам с натрапчиво постоянство факта, че Аз не съм идентичен само с тях, а и с духа си. "Тържеството" е равномерно балансирано на всички нива.
Освен видимия творчески кипеж, равнозначен на вулканична дейност, друга осезаема проява на системата дух-ум-тяло е намалената необходимост от сън. Човек, постигнал дълбока мъдрост, се нуждае от по-малко сън. По време на гладуване необходимостта от сън се намалява до 3-4 часа при запазване на огромна работоспособност по време на бодърстването.
Всичко това е признак на душевно обновление, пробуждане на съзнанието и левитиране на тялото с намалена тегловност. Чистият екстаз от познанието на Единството е признак на еволюиране.

@ Не можем да избегнем въпроса за кризите - тези черни петънца, които помрачават празника на душата, ума и тялото. "Кризите" нещо не кореспондират с "празника".

Напротив! "Всяка криза трябва да се приветства!", ме учеше преди десетилетия Шелтън. Може би под това влияние през въпросните десетилетия мотото на моя живот включваше смисъла на тибетския надпис върху камък: "Научи ли се да се радваш на препятствията?", издялан преди хилядолетия.

@ В какво се състои същността на така наречената "ацидозна криза" и въобще на кризите?

Според теорията, това е период на увеличаване на киселинните аниони в кръвта и тъканите, съпътствано респективно с намаляване на алкалния резерв. Процесът е започнал още от първите гладувани минути, но все още не го забелязваме, не му отдаваме внимание. Нарушаването на баланса между киселинност и алкалност започва по-явно да се усеща след като се изчерпят запасите от гликоген.
Първите два дни от моето първо гладуване изкарах много леко, в еуфория.
То е резултат на началния импулс. Някъде в края на втория ден или началото на третия се усещат първите "болестни" симптоми на кризата. Алкалните резерви бързо се изчерпват, благодарение на непълното изгаряне на мазнините.

@ Знам, те се разграждат в мастни киселини и ацетон.

Првилно.
Ацидозата нараства с всеки изминат ден и това може инструментално да се проследи в клинична обстановка със съответна измервателна апаратура. Върхът на ацидозата се нарича ацидозен пик, иначе казано, това е най-силно непоносимото състояние, в което се намираш.

@ В какво се изразява видимо или осезаемо?

Вече говорихме за облагане на езика, налеп по зъбите, остро проявяващо се главоболие, подобно на мигреничното, понякога отваряне и кървене на венците, забавяне на рефлексите, непреодолимо чувство за студ по крайниците, лошо настроение и слаба памет и неизменно присъстващият "лош" ацетонов дъх, идващ от хранопровода, който държи твоите приятели и неприятели на по-голямо разстояние по необходимост. В много редки случаи може да се прояви сърцебиене, анемия, общо психично неразположение.

@ На кой ден от гладуването се проявява ацидозният пик?

Върхът на първата ацидозна криза се очаква да се прояви между шестия и десетия ден. За начинаещите се случва по-скоро между осми и десети, дори единадесети ден.
Аналитичното проследяване на серия от мои гладувания показа тенденция към преместване от десетия към шестия ден. Такава тенденция в гладуванията на ДУЧЕ-то липсва. При нея биологичните ритми действат много по-култивирано и като по правило или по някакво вътрешно споразумение се проявяват винаги на или около седмия ден от нейните гладувания.

@ Излиза, че аз съм прекъснал преди да се изкача до върха на моята ацидоза.

Един от най-важните изводи, до който сме достигнали с ДУЧЕ-то е, че абсолютно е нежелателно прекъсване на гладуването по време на ацидозен пик. Кризата трябва да се изживее, да се преодолее. "Усмихвай се и търпи" - е написал с големи букви Пол Брег в Твоето съзнанието, повторено още веднъж в Твоето подсъзнанието.
Ако продължа с езиковите средства в стила на Пол Брег, то ще заявя смело, че ацидозата мобилизира в една посока всички Твои жизнени сили с една цел - борба за оцеляване. Прекъсване на гладуването по време на ацидозен пик е равностойно на дезертьорство - не Си изпълнил Своя свещен дълг пред разума и тялото - наградата да преминеш през триумфалната арка на победител в борбата с токсините и натрупаната шлака.

@ Моля те, забрави стилът на 50-те и 60-те години и общувай с мен чрез езика на настоящето. Какво ще спечеля, след като изтърпя несгодите на ацидозната криза?

Слушам и изпълнявам.
Счита се, че повишената киселинност по време на ацидозна криза благоприятства изявата на "хроничните заболявания", които само изглеждат "излекувани", а имат склонността да се появяват отново. Проявата им по време на ацидозна криза е в съвсем лека форма, разбира се, по-скоро като симптоми.
Твърди се, че ще получиш имунизация срещу тези болести, след като изтърпиш тяхната проява. Симптомите скоро ще изчезнат с последващ благоприятен ефект - имунизиране срещу същата болест.

@ Всичко това проверено ли е, експериментирано ли е?

Няма база данни?

@ Как тогава да повярвам?

На този въпрос вече съм отговарял.
Какво ти върши работа?

@ Да вярвам.

Това е отговорът на твоя въпрос. Отговорът, който те задоволява. Ако не вярваш, то няма да съществува за Теб и няма да ти върши работа.

@ "Усмихвай се и търпи" може да означава, да се правя, че не забелязвам наличието на криза.

Да, означава.
Една от възможните Твои реакции е "да вземеш мерки". Те няма да бъдат много ефективни - можеш например да пийнеш водица. Или да се разходиш и пак да пийнеш водица. Или да се завиеш през глава и да визуализираш някои по-щастливи твои мигове, които са ти се случвали и пак да пийнеш водица. Не прибягвай до лекарства, обаче, дори и до "безобидния" аспирин или аналгин.
Другата възможна реакция е да не обръщаш внимание на болежките. В този случай ефектът от гладуването ще бъде значително по-голям, поне в психологически аспект, след преодоляване на кризата. Да оставиш Природата да си свърши своето и сама да се справи с проблемите изисква смелост и решимост от Твоя страна.
Надявам се, че не ти прилича на садомазохизъм. Така се калява волята.

@ В какво друго се проявява ацидозната криза?

Ще забележиш, че сетивата ти са силно изострени. Отнася се в най-голяма степен за обонянието - ще улавяш разнообразие от всякакви миризми от необичайно голямо разстояние. И петте Твои сетива ще разширят възприятията си. По-ярко ще се проявява и "шестото чувство" - интуицията. По-често ще ти се случват синхронизирани "случки" - необичайни съвпадения, "случайни" срещи и прочие. Въобще, ще се проявяваш като екстрасенс. "Странните" явления ще си обясняваш на физиологично ниво, или пък рационално, логично. Или пък мистично - ще се чувстваш като галено дете на Природата…

@ Дотук говорим за "първата ацидозна криза". Логично е да се предположи, че съществува и втора, трета…

Вероятно съществува. Първите 25 години от моите наблюдения върху моите гладувания бяха свързани с една предопределена цел - да открия закономерности и принципи. Те се търсят в повторяемостта на събитията, в очакването за цикличност в появата и развитието на явлението, защото точно цикличност наблюдаваме навсякъде около нас, като се започне от денонощния и годишния цикъл и се стигне до месечния биологичен цикъл на жените.
Не открих такава цикличност в моите гладувания. Открих, защото исках да открия, строга закономерност в появата на кризи в гладуванията на ДУЧЕ-то. По някакъв начин открих ("констатирах"), че при нея около 7-ми, 14-ти, 21-ви, 28-ми, 35-ти и 42-ри ден се проявяват такива кризи. В много лека форма, едва забележими понякога.
Може и да има такива неща. Обикновено човек вижда това, което иска да види. Внушавах си, че се очаква появата на втора ацидозна криза някъде към 14-ия ден от моето гладуване и това понякога се случваше, макар и значително по-слабо, отколкото първата.
Според някои практикуващи гладуване специалисти, втората ацидозна криза се появява точно по това време - около 14-15-ти гладуван ден. Според други, нейната изява е след 17-ия ден. Мнозинството обаче въобще не се занимават с този фантом, наречен "Втора ацидозна криза", такова нещо за тях въобще не съществува…

@ Задължителна ли е проявата на първата ацидоза и от какво зависи силата на нейните проявления, ако все пак се пръкне и ме тормози?

Слава Богу, не е задължителна. Напълно е възможно първото, или някои от началните ти гладувания да протече леко, без усещане за някаква криза.
Класическото разбиране по въпроса е следното: колкото повече е затлачен, запушен Твоя организъм, толкова по-трудно протича ацидозата.

@ Последното прилича на руладинка.

Проверявай такива твърдения, следователно.
Изключенията от "правилото" са толкова много, че по-добре изглежда да не си поставяш такава "козирка". Наскоро ТЕДИ сподели, че не е усетил нито една криза в последното си 25-дневно гладуване, а неговият опит е едва четири-пет годишен.
В моите гладувания ацидозната криза е забравен "мил спомен" - всичко отдавна е изравнено и хармонизирано и само отвреме-навреме се проявяват някакви некомфортни ситуации.
От последното споделено не бива да оставяш с впечатлението, че ацидозата не съществува или може с лекота да се избягва. Първите десет дни на всяко гладуване са по принцип най-трудните. Понякога доста трудни за преодоляване.

@ Повече трудности - по-големи празници, нали така?

Ако си научил да се радваш на препятствията!

@ И какво следва после - безкрайни празници?

След преодоляване на първата ацидозна криза следва наслагване на процеси, водещи до втора ацидозна криза.

@ Как така, нали отрече съществуването на фантоми - втора, трета криза, четвърта!

Нищо не съм отрекъл. Само съм казал, че АЗ не ги забелязвам СЕГА, не ги преживявам в ярка осезаема форма. Когато съм ги очаквал, наблюдавал изследвал (преди десетина години), втората ацидозна криза "наистина" се е появявала между 11-ти и 16-ти ден с ацидозен пик в края на маркирания период.
Преодоляването на първата криза е победа на волята, а не празник. Пробита е една зона на комфорта, преодолян е нейният статус, изкачен е нов връх. Истински празнични дни за организма са следващите няколко поредни. В тях се стабилизира новият статус, новата зона на комфорта. Физиологически се изразява в задържане на килограмите на едно и също ниво за няколко дни.
Приспособяването към новите условия е свързано със защитни реакции на организма, които те предпазват от вирусни и простудни заболявания, например. Чувството за студ в крайниците все още ще се проявява, но това не означава, че ще се простудиш или че ще се заразиш от грип. От тук нататък организмът ти е тера инкогнита за такива и други подобни заболявания, той поставя табу - "свещена граница", за тях.
При продължаване на гладуването достигнатия статус от определен момент започва да се руши, комфортът се превръща в дискомфорт. Наслагват се условия за нова криза. следва ново изкачване и преодоляване на нов ацидозен връх. Цикличността продължава, "колелото" продължава да се върти. Ако използваме образни сравнения, по-добре би било да говорим за "пружина", елипсовидно растяща нагоре (растяща елипсовидно нагоре)…
"И така - до края на света", както се пее в една песен на намиращите се "на всеки километър" партизани…
Ти обаче знаеш, че светът е безкраен…

@ Защо ти си "откривал" втория ацидозен пик между 13-ти и 16-ден, а в други случаи се очаква да се прояви едва към 30-ти ден.

Зависи от количеството натрупани мазнини, които трябва да се стопяват. Ако началното ти тегло е 140 килограма при "норма" 80-90 килограма, много има да чакаш стопяването им.
Без да претендирам за точност, необходимото условие за да прехвърлиш бариерата на втория ацидозен пик е да стопиш 80-90 % от мазнините си. Едва тогава даваш възможност на организма си да мине към "самоизяждането", наречено автолиза.

@ Канибализмът "самоизяждане", който е създал толкова много врагове на гладуването?

Да. Би могъл да замениш "канибализъм" с нещо по-цивилизовано…

@ Впрягаш ли се?

Сключил съм Договор със Себе Си, изразяващ се в четири споразумения. Второто от тях гласи: "Не приемай нищо лично". Старая се.

@ It's Time For Lunch!

Yes, it is.



*************************


Предлагам този път празничният ни "обяд" да започне с фантастична приказка - басня. Това е любимата ми приказка.
Представям я в неподправен вид, така както я разказва Мерилин Фергюсън:

ПРИКАЗКА ЗА "РАВНИНИЯ" - В стигналата до нас викторианска фантазия "Равниния (Плоскандия)" героите са общност от геометрични фигури, които живеят в напълно двуизмерен свят.
Започва се с това, че разказвачът, Квадрат на средна възраст, сънува тревожен сън, че посещава едноизмерната страна "Линия", чиито обитатели могат да се придвижват само от точка до точка. Все по-притеснен, той прави опит да се представи кой е - че е линия на линиите, че идва от страна, където можеш да се движиш не само от точка до точка, но и от една права до друга. Разгневените линейци са готови да се нахвърлят върху него, когато той се събужда…
По-късно същия ден той се опитва да помогне в уроците на внука си, малкия Шестоъгълник. Внукът изказва предположението, че е възможно да съществува Трето измерение - място както с различни плоскости, така и с "горе" и "долу". Квадратът заявява, че това е глупава и невъобразима идея.
На входа се почуква и вратата се отваря. Посетителят се представя като Кълбо. Привидната промяна на размерите му и изчезването му от полезрението на Квадрата се дължат на това, че се движи в пространството по посока на Квадрата и се спуска едновременно с това надолу. Като разбира, че по този начин няма да убеди Квадрата в съществуването на Третото измерение, вбесеното Кълбо го кара да преживее дълбочината.
Квадратът навлиза в преживяването: "Изпитвам главозамаймащо, болезнено зрително усещате, което не е точно гледане. Виждам Линия, която не е съвсем Линия. Пространство, което не е само Пространство. Не съм на себе си - това е или лудостта, или Адът".
"Нито едното, нито другото - спокойно отвърнал гласът на Кълбото - Това е познание. Това е Триизмерност. Отвори отново очи и се опитай да гледаш спокойно".
След като видял другото измерение, Квадратът станал евангелист и се опитал да убеди своите сънародници от Равниния, че Пространството е отвъд примитивните понятия на математиците-плоскандци.
При тази негова упоритост най-накрая го хвърлили в затвора за обществено назидание.
От тогава нататък всяка година го навестявал върховният жрец на Равниния, Главният кръг, за да види дали не му е дошъл умът, но твърдоглавият Квадрат продължавал да настоява, че съществува Трето измерение. Той не можел да го обясни, но не искал и да го забрави, защото го бил преживял.

Сега Ти разбра една от поуките от тази история: единственият начин да "узнаеш" нещо за духовните моменти, е да ги преживееш. Още нещо: освен поучителна, историята е и красиво начало на Твоето пътешествие по следващите страници на Познанието. Така че - на добър път!



*************************

@ АНГ, какво представляваме ние: точки, линии, триъгълници, шестоъгълници, кълба, кубове, пирамиди, конуси - или нещо повече?

Зависи в свят с колко измерения живееш.

@ И какво е измерението на света, в което Човечеството днес живее?

3.14 - Добавям - може би…