Силен студ!
Нещо се сипе над моя прозорец :
прогонен врабец.
***
Цветът на моя дух –
пустинна пчела,
изтощена от слабо усилие.
***
Скиталчеството ми във джоба,
ръцете ми отгорему. Едничък звън –
сърцето ми се претъркули в нозете.
***
Натежали облаци,
остро скърца скакалец,
писмата ми – невърнати.
***
Чучулигата
излива делвите с вино в равнината,
по-красноречива
от безмълвните певци.
***
В UINO ZOO
поле от лотоси - зелено като моето сърце,
сега можеш... да скочиш!
***
Хотел от дърво,
лицето ти в огледалото на облак –
изведнъж…
Как дойде до Хамаматцу.
***
Нашата безстрастна нощ,
в облачни бокали флиртуват звездите –
прахът ги мори.
Абдал Латиф Ад-Дулкан
----------------------------------------------------------------------------------
Учим за насилието,
дъвчем го
и го предъвкваме,
докато не го погълнем.
Салих Ал-Касим