автор: gerlan

На върха на морето има един остров
безвремие, не обича, защото е малък
бавно потъва, нали няма часовник,
прилив трие следите на всяка посока.
Поне сто сандъка пълни със строфи
в душата си крие, даже от себе си,
приютява дъските от потънали кораби
и брои на обратно всичките изгреви.
През три пълнолуния говори със вятъра
не вярва на думите му, понеже е сам
на върха на морето, защото е малък,
кого да обича, нали няма часовник…

17.04.07г.