автор: groove

По ръба на залеза идва здрача.
Спира за миг да се посмее.
После в сенките на минувачите,
бърза да диша и да живее.

Зрънце от слънце във шепа стиснал.
Той тича напред и никой не чака.
Защото е сетната мисъл на залеза,
забързана към първия дъх на мрака.

Хукнал по улиците и по балконите.
Разбърква мислите и цветовете.
Заплита възли на времето в клоните,
и мести границите на световете.

Здрача гамен е с усмивка сладка.
На деня и нощта огледало.
Духва на всеки в главата за кратко.
За да смеси черното с бяло.

300 крачки.Това е живота на здрача.
Мъдър вълшебник с лице на хлапе.
Няма време да мисли или да плаче.
Носи дух на еон и сърце на дете.

И смъртта и живота за него са проза.
Той е просто Пазача на мигове.
В него няма красиво и грозно.
300 крачки издишани в стихове.