автор: Apokalipsis

Чудил си се защо ги обичам, нали? Бездушни, обикновени, дори примитивни. Парчета восък протегнати към света с най - обикновен фитил. Чудил си се защо ме вдъхновяват, защо ме разплакват, защо ме усмихват. Нали? А ти, не си ли ги открил за себе си? Ако ми позволиш, ще те науча да разбираш техния език, да четеш по пламъка. Ще ти покажа как да разпознаваш чувствата по формата на загрятия восък. Хайде, не е толкова абсурдно! Ако настояваш, няма да издам на никого нашата малка тайна. Само аз ще знам за твоето посвещение. Моля те, не ми отказвай - така ще разбереш и мен. Само недей от снизхождение, така не ще откриеш нито мене, нито тях. . . В очите ми?! Нима вече намери смелост да ги гледаш?! От там, казваш, те запали моето желание. Не, миличък, това в очите ми е само отражение. . . Но хайде, да не губим време - тя вече чака.
Погледни - колко нежност, красота и сила в едно. внимавай, не се приближавай толкова рязко - ще я стреснеш с дъха си. Тя е крехка, но умее да си отмъщава. Бавно протегни ръка за да не изплашиш свенливия пламък. Позволи й да ти предаде своето послание. Достатъчно е само да я докоснеш. Какво усещаш? Продължавай. Става все по - топла, нали? Не бързай, затвори очи. Насочи всичките си възприятия към върховете на пръстите си, остави ги сами да преведат нейните тайни. Ти само слушай. Успяваш ли вече да почувстваш нейното откровение. Тънките й ивици, стичащи се чак до основата. Фини, неравномерни, изразителни, за какво ти напомнят? Виждал си ги и преди, нали? Виждал си ги по толкова много лица. Вече изминали своя път или готови да оставят следите си. Точно така, и в моите очи си ги виждал. Същите онези капчици, които нечии пламък е стопил от цялото, и пратил да тъгуват сами, но винаги напомнящи за себе си. Сам се уверяваш, че не е толкова трудно да я разбираш. Само не отваряй очи - твърде близо си до нея, светлината й може да те заслепи. Още на си готов да я погледнеш. Очите сега няма да ти помогнат - просто чувствай. Продължавай да четеш с пръстите си. Усещаш ли колко е крехка и уязвима. трябва да бъдеш много много внимателен и търпелив, защото всяко едно непремерено движение ще я нарани непоправимо.. Тук тя е изключително уязвима. Тук, в това малко и съкровено кътче, чиято форма е продиктувана от пламъка на горящите й надежди. И ти можеш да почерпиш от тези надежди, право от горещото й сърце. Цялата тази съкровеност, неподправеност. . . какво ти диктуват сетивата. И това ти е познато. Сигурна съм, че неведнъж си се докосвал до чупливите тайничета на хората. Само че те , за разлика от нея, ги крият, пазят ги за себе си, не допускат никого до тях за да не бъдат наранени. Техните съкровеничета обаче, толкова рядко остават неразбити. . . докато тя . . . погледни я - тя отдава всичко. Тя оставя в твоите пръсти своята неприкосновеност. С цялата си искреност, тя ти позволява да я моделираш както сам си пошелаеш, макар да я боли. Ако си успял да разкриеш значението на всичко, до което се докосна, си готов да достигнеш до това, което я прави жива; до това, което я прави силна и недостижима властница; до това, което я прави безумно нежна и неописуемо красива. Тя няма да те отхвърли, ще ти позволи да я докоснеш, но само за миг, за един кратък миг, през който обаче можеш да разбереш всичко за нея. Можеш да я почувстваш най - силно, най - близко, най - неподправено. В този миг можеш да прочетеш всичко в нея. Не се опитвай обаче да продължиш този миг! Ако го направиш, тя ще те накаже. Ще те накаже за това, че искаш да й откраднеш миговете самота, миговете вдъхновение. Ще те бележи със своя гняв, а белегът ще ти напомня, че си бил покорен от невинността и откровението, и наказан за безрасъдното ненаситничество. Ще ти напомня за нетърпението, което ти е попречило да я познеш отново. Тя би ти позволила да се докоснеш до свърталището на мечтите й, да почувстваш отново това, което я прави много повече от къс втвърден парафин. . . Само ако почакаш, отново и отново ще те допуска до живеца на своята сила, за да можеш всеки път там да прочиташ безбройните истории за тлението й. Опитай се , не се страхувай - колко пъти вече си чел направо от ръкописите на толкова души, разгадай и нейния. Тя ще ти позволи. Сигурно вече сам се сещаш, че не бива да я обсебваш, за да не я задушиш. Тогава тя наистина не ще бъде нищо друго освен парче деформиран восък, някога живял, но вече помръкнал. . .
Така си и знаех, знаех, че ще успееш да разчетеш всеки неин знак, всяко потрепване, всяка неравност. Ти вече познаваш този език, познаваше го още отпреди. Малко биха се осмелили да кажат, че владеят езика на душите, а още по - малко наистина го разбират. Истинските тълкуватели, обаче не са тонези, които се връщат за да получат дължимото им. Истинските тълкуватели са онези, които не можеш да откриеш за да им благодариш; тези, които ти показват пътя за да достигнеш сам до собствения си пламък и да го разгадаеш за себе си. . .
Не се страхувай да се изгубиш в малкото пространство, където можеш да откриеш толкова много. В малкото пространство, изпълнено с безброй ръкописи, жадуващи някой да ги прочете. Защото душте никога не забравят истинските тълкуватели. . .