свободен превод от:
Herbert Grönemeyer
Flugzeuge im Bauch
Самолети в корема
Сенки в погледа,
усмивка изрисувана,
твоите мисли
не са вече при мен.
Галиш механично,
напълно стерилно,
с ледена ръка
ме отегчаваш.
Празен съм,
изчерпан,
всичко ме боли,
имам самолети във корема.
Не мога вече да се храня,
не мога и да те забравя,
но знам, че ще успея
да го сторя.
Не се нуждая
от терзания нечии,
нито от притеснение
и използване вечно.
Нямам нужда
от думи по задължение,
които само суетата
чрез мене захранват,
нито от някого,
който винаги липсва,
когато е най-нужен.
Поемам си въздух,
а плувам на сухо.
Пусни ме!
Остави ме спокоен,
за да дойде краят!
Върни ми сърцето,
не ти трябва моята любов!
Върни ми сърцето,
преди да го разбиеш!
Колкото по-рано си тръгнеш,
толкова по-малко болка
ще оставиш
за мен!