Това стихотворение
е също
тъй без чадър
както са всъщност
и всичките останали планети.
Тъй пъстри са юздите му
и тъй вали смеха му
като снежинки
по гърбиците на конете.
Вали смеха му
като прашинки
по покривите на небетата
по кафенетата тепетата
в пиесите на Бекет
където
буквите блестят тъй ярко
че поетите
ги бъркат с еполети.