автор: TheBloodThirstyBunny

Все още си в мислите ми... падаща скала в нездържащото се море...
Ако аз бях морето... а ти скалата... щях да ти позовля да стигнеш бавно до дъното и щях да напарвя всичко възможно , за да не се вълнувам прекалено и да не те изтласкам на брега. Щях да те пазя от лошите рибки, които щяха да искат да те направят техен дом... ще те пазя от следите , които оставя времето... И когато дойде краят, той ще дойде първо за мен, а аз ще съм щастлива, защото съм те предпазила. Ще пресъхна, но ти ще си там... и дори и да ме няма... ще се върна под формата на топъл дъжд само, за да се уверя, че си добре. Ще къпя страните ти и ще ти давам моментна закрила, дори да е миг във вечността... И дори и да ме няма... ще се опитам да спра вятъра и времето...
Една скала и сянка... Ако ти беше скалата... а аз сянката, щях да бдя над теб и да те пазя от горещите дни, както и да се отръпвам, когато ти е студено... Докато във вечността, се превърна в същество...Душата ми ще е там, но вече ще имам и тяло. Щя седям до теб и ще те милвам.. Ще те гледам сякаш цвете... Докато не ти даря мига. Докато невъзможното не те превърне в плевел.
Плевел и момиче... Ще те гледам и ще те поливам, макар лишено от красотата... докато не се превърнеш в роза. Ще те поливам и ще те пазя, някое заблудено животинче да не те откъсне в глада си. А когато се превърнеш в така бленуваното, не ще позволя и на най- пекрасните ръце да те докоснат. Не ще позволя и на най- красивите очи да те погледнат. Не бих дала слънцето дори да ти се любува, но уви... щом това е цената на животът ти. А после... когато започнеш да увяхваш, вече ще са минали години... аз ще съм се певърнала в купчинка прах, но една от моите прашинки.....заклещила се е в твоите листа. И тогава ще се моля... ще се моля в това що не вярвам...
Но никой не ще чуе молитвите ... никой не долавя стенанията, воплите...
И ето увяхваш... ставаш и ти прашинка, а моята сила се е загубила с времето...но не съм загубила теб. Бавно розата увяхва и ето ... ти си като мен... и ще танцуваме, носени от вятъра, любовния си танц... ще тънцуваме във вечността....