Корен
с листа,
впит
във пръстта.
Чувстваш пулса -
туптящи сърца.
Земен полет,
просиш милост -
за тях.
Стръкче усмивка,
дар от цветя
в очите им -
сълзи
от щастие.
Просто струи...
Вярват.
Обичат те.
Огледало е
на душата ти.
Изкупен грях,
мечтана реалност.
Оживял свят -
без злоба
и страх.
Без жестокост
само за тях!
Без болка -
тя убива.
Спираш я!
Не трябва да съществува.
Погребваш я -
чрез себе си.
Няма право на живот.
Оставяш я за мен
единствено.
Целувам те...
Благодарността нахлува,
искрено,
за нея.
Имам я!
Моя!
Само е!
Прокълнат разкош...