автор: Hemu

Поиска така, замълча...
Река от сълзи ме залива,
отново боли, загорча,
сънят - не дошъл - си отива.

Тъгата живее нахално,
изгаря, отвътре е рана.
Мълчи, да говорим е рано
и друга от теб е избрана.

Чертае животът пътеки -
една за теб, друга за мен,
но разделени така, навеки,
един миг остави ни спомен.

Тишина, излишни са думи,
ето, утрото идва, спасение.
Зазорява, пак поемаме друми
аз и ти, а ние - в забвение.

Беше сън, тих порив и блян,
разминаване безвъзвратно,
ала пак боли, неизживян
вълнуващ миг, непонятно.

Искам тази тишина. Замълчи!
Харизматичен миг и посока.
Аз избрах този път - да горчи,
за да плащам цената висока.