 |  Най-горе, в мансардите на небето,
разплисква се ослепително слънце денем,
вечер
преминават тържествено
пасажите на планетите,
вътрешните на Слънцето,
под звездната триумфална арка
по сияйния млечен път,
а един човек
в своята мансарда,
под червения си покрив
плете мислите си във възможни светове
и бащински люлее в хамаците им
утрешните слънца.
* на един благороден човек
Публикувано от hixxtam на 14.04.2007 @ 16:44:13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.9
Оценки: 20
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Пасаж*" | Вход | 22 коментара (53 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пасаж*
от Marta на 15.04.2007 @ 16:13:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | пасаж съм използвала за заглавие като дума в два смисъла
наведе ме на мисли за мястото, където пасат ветровете
пасажите на планетите са си едно съвсем истинско небесно явление, всъщност няма кой знае колко измислица в този пасаж ;)) |
]
]
Re: Пасаж*
от Marta на 15.04.2007 @ 17:38:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | много са си добре значенията
пасажите на пасататите
когато минават
през небесните пасбища
не оставят и стрък
облачна
трева
а колко облакови глухарчета взривяват
;) |
]
Re: Пасаж*
от infinity на 15.04.2007 @ 19:43:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | да си призная аз от пасати не разбирам много,
но виж от търкалящи се по гръбнаци бризове ;)
горките треволяци :)) голямо засаждане ще пада след това
взривени облакови глухарчета
Марта, не се шегувай, удар ще получа! :) |
]
]
Re: Пасаж*
от infinity на 15.04.2007 @ 20:21:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lyricalbalcony.blogspot.com/ | виж какво ще ти подаря сега (заради вятърната лапа) )))
"Зеленият вятър се блъска по кея,
зеленият вятър въздиша по нея,
а тя е преляла, интимно е слята,
разточително чорли
морето...
Луната."
къде ги криеш тези красоти по небесното трасе, а?! ))
|
]
]
Re: Пасаж*
от copie на 16.04.2007 @ 22:20:08
(Профил | Изпрати бележка) | ииих, поздрав от мансардитееее - имам усещането, че съм там :)))
|
]
Re: Пасаж*
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 18.04.2007 @ 13:24:06
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | | Щастливка! Щом все още срещаш такива хора! Преди време, в един стих, за един друг благороден човек, бях писала "отгледал е сърцето ми и ме е пуснал да си ходя...". Позволявам си да направя тази алюзия, само защото страшно много ми допадна възможността да си помисля, че хората и слънцата имат една и съща съдба. : ) Къде ти такъв късмет, нали?! |
]
Re: Пасаж*
от nironi (nironi@dir.bg) на 16.04.2007 @ 15:24:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз пък ги видях тези пасажи в морския им смисъл на рибни пасажи, после всичко се появи пред очите ми- бащата в най- уютната мансарда на света, слънцата в хамаците- почти възможен мой свят. Много, до крайност вълнуващо, живея с него ще незная колко дълго :) |
Re: Пасаж*
от Marta на 16.04.2007 @ 15:34:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | В този смисъл естествено да е първата ти асоциация.
Възможен е. Човек трябва да си вярва. И тогава сигурно всичко е по-лесно и светло.
Поздрави, нирони!:) |
]
Re: Пасаж*
от Dimi на 16.04.2007 @ 10:36:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Свят в един по-голям свят, а той пък в по-големия - и всичко това, под мъдрата ръка на благородния човек - струва си да се живее! |
]
Re: Нобилитивно.
от regulus на 15.04.2007 @ 22:02:31
(Профил | Изпрати бележка) | А майката през това време се развява с приятелки! :)
Пасажер на пасажи! |
]
Re: Пасаж*
от kristi на 15.04.2007 @ 20:52:45
(Профил | Изпрати бележка) | И покривът, подпрял планетите,
все по-червено се усмихва.
Човекът е събудил времето -
в очите му пасажите притихват...
Хубаво посвещение, Марта! И тези небесни мансарди.... |
Re: Пасаж*
от Marta на 15.04.2007 @ 21:07:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ,..
а изгревът във мансардата му прихва ;)
Здрасти, Кристи! Близичко е слънцето сега, сутрин прави едни метежи по терасата, едни обходи по стаите и усещането за небесна мансарда е естествено:)
|
]
Re: Пасаж*
от Marta на 15.04.2007 @ 09:54:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Да, слънцето на една усмивка.
Ето ти едно
...* * *.
*..@..@..*
*....~....*
....***....
не се получи много усмихнато, но то си е такова сега, скрило се е,
усмивката отделно - :) |
]
]
]
Re: Пасаж*
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 15.04.2007 @ 02:11:20
(Профил | Изпрати бележка) | Явно името ти е дадено от сърце, личи по...душевноста на думите ти!
Поздрави Марта, макар и през Април... |
]
Re: Пасаж*
от regina (radost6@bluebottle.com) на 15.04.2007 @ 01:58:27
(Профил | Изпрати бележка) | минават звездните пасажи,
а той човекът им прави масажи!
да светят силно утрешни слънца,
с усмивчици като деца!
:) |
]
Re: Пасаж*
от Matador на 14.04.2007 @ 22:31:09
(Профил | Изпрати бележка) | ... мансардите на небето...! Стресна ме :)
Честит Имен Ден, Marta! Пожелания за всички хубави неща на тоя свят! |
]
Re: Пасаж*
от Meiia на 14.04.2007 @ 22:52:19
(Профил | Изпрати бележка) | Да отглеждаш слънца е благородно занимание, даже и да са още мънички.
Какъв ли трябва да е човек отвътре, за да бъде способен на това?! Чист, може би...Силата и благостта са неизменни също, защото слънцето (в духовен смисъл) изгаря по пътя на светлината недостойното за него. |
]
Re: Пасаж*
от sheherezada на 14.04.2007 @ 19:57:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Мартуша, хареса ми това и се надявам този човек да си е заслужил тези прекрасни по Мартински*думички. :))))))))))))) |
]
Re: Пасаж*
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 14.04.2007 @ 17:26:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Някой е направил хамак за слънце... Красиво, Марте! Слънцето е една от слабостите ми. Представям си как се люлее и заспива в хамака, а на изгрев първо се изкъпва в морето и тръгва по небето...
Поздрав, Мартиче! |
Re: Пасаж*
от Marta на 14.04.2007 @ 17:40:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Това са мънички хамаци-люлчици, изплетени от нечии мисли, за утрешните слънца над нечии светове, сега още бебета ;)
Споделена слабост - слънцето, както и вятъра, а и морето!
Поздрави, Лили! |
]
Re: Пасаж*
от Jiva на 14.04.2007 @ 16:59:51
(Профил | Изпрати бележка) | дар е да познаваш някого, който може да плете светове за утрешни слънца...дар е и да го знаеш, за да го подариш на другите...
красиво изплетено преминаване, дарена! |
]
Re: Пасаж*
от butterfly на 24.04.2007 @ 23:02:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Хамаците на възможните светове, които люлеят утрешните слънца... харесаха ми много, и този човек със сигурност е благороден!!! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 784
ХуЛитери: 2
Всичко: 786
Онлайн сега:
