автор: ma_gi

на дъщеря ми

Сребърна моя,лъчиста,
сбрала в шепи неземна любов,
която лекува,пречиства,
гневни мисли и пагубен зов,
ако можеш,прости ми,задето
не усетих,че ти си отвън,
там-на прага на битието
и,блажено потънала в сън,
не приседнах сред тъмната стая
да ти кажа:"Добре си дошла!
Как се радвам,че ти от безкрая
мен за своя майка избра!"