автор: alef

Събирам те
на пантите в ръждивото
и по извивките на дръжките,
в остатъци скътана живост
(на иначе обездушена къща),
настръхвам,
дрешните власинки
пращят
от електричество след устните,
заграждам
отпечатъците пръстови,
фолирали перваза на балкона
и ямките
от лактовото взиране
през мрежата от голи клони
до синьото
подострило молИвите
в графитите
с размера на очите,
намирам те
рисувайки
и в листа
щриховам себе си
във тебе...