
За магическите ни способности...
Неусетно...
Постепенно...
като пясък през пръстите,
младостта си отива...
На път са последните песъчинки.
Ала душата не иска,
вика,
тропа с крака,
не пуска онази, последната.
Хваща я здраво...
(не зная как става това)
Това е ново начало.
Това е мига,
когато усещаш как любовта
здраво е хванала,
нея -
надеждата...
В миг на слабост (дали?)
я полях със сълза.
Магия било е това.
Песъчинката малка
се превърна ...
в скала.
(Магията на любовта.)
Сега зная и вярвам:
Не може
през пръстите
скалата да мине.
Миг,
но не като капка роса,
(не като скреж)
която топлината ще изпари.
Миг като вечна скала,
(с любов сътворена)
на която аз издълбах
с нежност,
с много любов
и чисти, детски сълзи...
"Валя, обичана си!"
Публикувано от mmm на 03.06.2004 @ 09:43:05