Как в сърцето ти да заживея,
когато самотата там така е вилняла, че
само сухи пукнатини са останали
след пороите от гневни сълзи....
Как в душата ти да заживея,
когато мъката там е заляла
езерото, бреговете, и мостовете
към усмивките е потопила...
Как във вдъхновението ти
да се влея и да оживея,
когато ослепели са очите
за вълшебната мощ на дъгата...
Как в незнаен час да видя
лицето ти, когато ни разделят
невидимите бариери на деня и
празни са ръцете ни в нощта...
Как звездите да привикам
с трепетните си лъчи да те огреят
да те погалят вместо мен и
дори да те целуват с нежност...
Как небесата да разтърся и
да въздъхнеш - не от болка,
а след допир с вечността чрез
мига щастие да поискаш да съм твоя...
Как бих могла да бъда твоя,
когато ти страхуваш се от любовта,
от пулсиращия спомен за жестокостта
на мъртвородените ти мечти...
Как бих могла да те обичам,
когато себе си по-скоро мразиш,
отколкото да се познаваш, и поне
ще опиташ ли да се заобичаш....
Как би могъл да полетиш с мен
в безкрайна целувка, когато за теб
съм само междучасие сред часовете
на разграфеното ти ежедневие...
Как в утрото да ти се усмихна,
когато сънят наяве продължава,
аз във вълшебствата живея, а ти
би искал, но не можеш, и мечтаеш...
КАК ВЪЛШЕБНО БИ БИЛО....
Та именно това е NEVER-EVER LAND!
И това е вратата към претворяване
на вълшебствата в реалността...
И всичко, което страстно пожелаеш,
ще се случи! Само ВЯРВАЙ и ОБИЧАЙ!
Знам, че МОЖЕШ :)))