автор: rajsun

В очите ми вече светлината и мракът се смесват.
Блуждае умът между двете загадки:
едната живот, а другата - смърт.
А денят е за мен като тънка прозирна завеса,
зад която се вижда какво ни очаква отвъд.

Но какво е това?
Като пръст върху опната струна,
спряло дете на пътя от мене до теб.
Но какво ли съм аз?
Ето тия тук няколко думи.
Но какво ли си ти?
Гласът, който ще ги прочете.