Рисува утрото невинно
отново розова омая,
а вятърът невидимо раздипля
пак своя път в безкрая...
Поглъща погледът ти жадно
посланието - ноти за душата
и ставаш слънчево-безплътна,
а мисълта ти ден извайва...!
Нощта си тръгва...
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|