Със тихите ти стъпки
тръгва си нощта.
Пробуждането -
толкова е рано...
Заблуда ли е, но
остава нежността
след теб,
и вместо теб
да ми разказва...
Нощта си тръгва
ей така,
тъй както совите
заспиват на превала.
Сънуват бялата луна
когато във очите им
е спряла..., а аз
като след дъжд
съм облак
и с дъга препасала
снагата си съм, само
вдигни ръка -
дано докоснеш
внезапно
оголялото ми рамо...